Тъга
Ех, Господи... учителю наш.
Защо ме караш да се съмнявам във нас!?
Защо ме изпитваш, кажи... нали ме познаваш,
нали ти на този път ме постави, кажи.
Защо все във мен вина търсиш,
и сълзите който роня, обеща да обършеш.
Да ме подкрепяш... е тогава, кажи, Боже!
Защо душата ми вадиш и даже виниш.
Объркан съм, честно, боли ме...
На вятър ли хвърлям, любов и мечти.
Толкоз ли лошо направих... затуй че,
не отвърнах на злоба, коварство, лъжи.
О , Боже, прости, грешен съм, човек съм.
Но уморих се, наистина казвам... Боли.
Да бъда туй що е не само любов...
но и аз да бъда човек. Обичан.
© Ангел All rights reserved.
