9 oct 2006, 12:10

Тъга...

  Poesía
829 0 2
Тъга се изписва на лицето,
сълзи в очите ми напират!
Мрачно е дори небето,
Животните пред мен се спират.

Но празно е в сърцето!
то е свито болно и самотно!
Няма кой да ме помилва...
не намирам смисъл във живота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арам Вартанян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да тогава бях тъжен... Вдихнах очи! Огледах се! Видях, че слънцето ще пробие облаците и че ще има нов лъч, който ще промени нещата към по-добро!
    Усмихнах се! И сега съм по-щастлив човек!
  • Вдигни очи, огледай се и ще намериш!
    Поздравче за стиха!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...