9.10.2006 г., 12:10

Тъга...

825 0 2
Тъга се изписва на лицето,
сълзи в очите ми напират!
Мрачно е дори небето,
Животните пред мен се спират.

Но празно е в сърцето!
то е свито болно и самотно!
Няма кой да ме помилва...
не намирам смисъл във живота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арам Вартанян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да тогава бях тъжен... Вдихнах очи! Огледах се! Видях, че слънцето ще пробие облаците и че ще има нов лъч, който ще промени нещата към по-добро!
    Усмихнах се! И сега съм по-щастлив човек!
  • Вдигни очи, огледай се и ще намериш!
    Поздравче за стиха!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...