9 окт. 2006 г., 12:10

Тъга...

832 0 2
Тъга се изписва на лицето,
сълзи в очите ми напират!
Мрачно е дори небето,
Животните пред мен се спират.

Но празно е в сърцето!
то е свито болно и самотно!
Няма кой да ме помилва...
не намирам смисъл във живота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арам Вартанян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да тогава бях тъжен... Вдихнах очи! Огледах се! Видях, че слънцето ще пробие облаците и че ще има нов лъч, който ще промени нещата към по-добро!
    Усмихнах се! И сега съм по-щастлив човек!
  • Вдигни очи, огледай се и ще намериш!
    Поздравче за стиха!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...