9 окт. 2006 г., 12:10

Тъга...

831 0 2
Тъга се изписва на лицето,
сълзи в очите ми напират!
Мрачно е дори небето,
Животните пред мен се спират.

Но празно е в сърцето!
то е свито болно и самотно!
Няма кой да ме помилва...
не намирам смисъл във живота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арам Вартанян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да тогава бях тъжен... Вдихнах очи! Огледах се! Видях, че слънцето ще пробие облаците и че ще има нов лъч, който ще промени нещата към по-добро!
    Усмихнах се! И сега съм по-щастлив човек!
  • Вдигни очи, огледай се и ще намериш!
    Поздравче за стиха!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....