8 ene 2007, 13:01

Тъга

  Poesía
1.2K 1 2
Във мойта стая влизаш ти
и слагаш край на моите мечти.
Затваряш прозореца сега
и стаята потъва в тъмнина.
Заключваш звуците отвън
и аз се чувствам като в сън.
Сънувам
и без да се страхувам
се спускам в поредното предизвикателство.
Но лъжа е този сън
И за доказателство
светлината влиза в стаята отвън
и ме събужда от тъжният ми сън.
И всеки път се питам: защо идваш ти?
Защо си толкова жестока с моите мечти?
Отговори!
Не! Отговор няма да получа сега.
Не мога да чакам отговор от своята тъга.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...