Jan 8, 2007, 1:01 PM

Тъга

  Poetry
1.2K 1 2
Във мойта стая влизаш ти
и слагаш край на моите мечти.
Затваряш прозореца сега
и стаята потъва в тъмнина.
Заключваш звуците отвън
и аз се чувствам като в сън.
Сънувам
и без да се страхувам
се спускам в поредното предизвикателство.
Но лъжа е този сън
И за доказателство
светлината влиза в стаята отвън
и ме събужда от тъжният ми сън.
И всеки път се питам: защо идваш ти?
Защо си толкова жестока с моите мечти?
Отговори!
Не! Отговор няма да получа сега.
Не мога да чакам отговор от своята тъга.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...