8.01.2007 г., 13:01

Тъга

1.2K 1 2
Във мойта стая влизаш ти
и слагаш край на моите мечти.
Затваряш прозореца сега
и стаята потъва в тъмнина.
Заключваш звуците отвън
и аз се чувствам като в сън.
Сънувам
и без да се страхувам
се спускам в поредното предизвикателство.
Но лъжа е този сън
И за доказателство
светлината влиза в стаята отвън
и ме събужда от тъжният ми сън.
И всеки път се питам: защо идваш ти?
Защо си толкова жестока с моите мечти?
Отговори!
Не! Отговор няма да получа сега.
Не мога да чакам отговор от своята тъга.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...