8.01.2007 г., 13:01

Тъга

1.2K 1 2
Във мойта стая влизаш ти
и слагаш край на моите мечти.
Затваряш прозореца сега
и стаята потъва в тъмнина.
Заключваш звуците отвън
и аз се чувствам като в сън.
Сънувам
и без да се страхувам
се спускам в поредното предизвикателство.
Но лъжа е този сън
И за доказателство
светлината влиза в стаята отвън
и ме събужда от тъжният ми сън.
И всеки път се питам: защо идваш ти?
Защо си толкова жестока с моите мечти?
Отговори!
Не! Отговор няма да получа сега.
Не мога да чакам отговор от своята тъга.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...