8.01.2007 г., 13:01 ч.

Тъга 

  Поезия
882 1 2
Във мойта стая влизаш ти
и слагаш край на моите мечти.
Затваряш прозореца сега
и стаята потъва в тъмнина.
Заключваш звуците отвън
и аз се чувствам като в сън.
Сънувам
и без да се страхувам
се спускам в поредното предизвикателство.
Но лъжа е този сън
И за доказателство
светлината влиза в стаята отвън
и ме събужда от тъжният ми сън.
И всеки път се питам: защо идваш ти?
Защо си толкова жестока с моите мечти?
Отговори!
Не! Отговор няма да получа сега.
Не мога да чакам отговор от своята тъга.


© Дими Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??