19 mar 2009, 2:43

Тъга на прима виста

  Poesía
838 0 0

Пак за прошка дошъл си,
но дали съм готова...
прости.
Теменужени облаци
обладаха слънцето
насилствено.
Пак не говорим,
по навик мълчим.
Тишина...
оглушах от безмълвно викане
срещу всички бързащи влакове
към несъстоялите се срещи
с онази любов - лудата,
непокорната.
Колко мьничко пожелах -
две пламтящи очи...
Хиляди виещи вещици
пред кладата на еретика.
Сън ли е... кошмар,
това бях аз.
Спомняш ли си?
Ти беше този,
който ме погубва...
и спасява...
от мен самата дори.
Тоз,и многоликият,
с усмивка на ангел,
с поглед на демон.
Падах
с всеки следващ смях на прилива
и се изправях
пречистена.
Мълчим...
чуваш ли стенещите викове
на тишината.
Зная, безсилна съм в ръцете
на кехлибарените изгреви...
Да си тръгна не мога,
искам прошка от тебе, живот...
Аз отново простих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Vaska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...