19 мар. 2009 г., 02:43

Тъга на прима виста

842 0 0

Пак за прошка дошъл си,
но дали съм готова...
прости.
Теменужени облаци
обладаха слънцето
насилствено.
Пак не говорим,
по навик мълчим.
Тишина...
оглушах от безмълвно викане
срещу всички бързащи влакове
към несъстоялите се срещи
с онази любов - лудата,
непокорната.
Колко мьничко пожелах -
две пламтящи очи...
Хиляди виещи вещици
пред кладата на еретика.
Сън ли е... кошмар,
това бях аз.
Спомняш ли си?
Ти беше този,
който ме погубва...
и спасява...
от мен самата дори.
Тоз,и многоликият,
с усмивка на ангел,
с поглед на демон.
Падах
с всеки следващ смях на прилива
и се изправях
пречистена.
Мълчим...
чуваш ли стенещите викове
на тишината.
Зная, безсилна съм в ръцете
на кехлибарените изгреви...
Да си тръгна не мога,
искам прошка от тебе, живот...
Аз отново простих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vaska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...