Тъга на прима виста

19.03.2009 г., 2:43 ч.

Поезия

701 0 0

Пак за прошка дошъл си,
но дали съм готова...
прости.
Теменужени облаци
обладаха слънцето
насилствено.
Пак не говорим,
по навик мълчим.
Тишина...
оглушах от безмълвно викане
срещу всички бързащи влакове
към несъстоялите се срещи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъга на прима виста

Искате да прочетете повече?

Предложения