8 jul 2007, 23:07

Тъга от любовта

  Poesía
1.1K 0 2
Ноща се спусна и настъпи мрак,
звезди блещукат отново в  небесата,
вият кучетата и всявят страх,
а в моята душа бушува тъгата!

Мисля си за магията на любовта,
ах! Защо тя така наранява женските сърца?
Защо хората се влюбват и разлюбват,
мечтаят, жадуват, а после неусетно се погубват?

Кога ще спрат жестоките лъжи,
кога ще спре да ни боли?!
Защо в любовта винаги е така,
защо от нас далеч е сега нежността?!

А може би някога болката ще спре!
А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!
Може би в душите ни някога ще разцъфти
стремежа и порива към нашите мечти!

А може би това е една мечта,
която няма да се сбъдне, знам това,
защото след всяка сбъдната мечта
идва намесата на жестоката съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моддо Моддо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А може би някога болката ще спре!
    А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!

    Повярвай истински в това, мила, защото има две ръце, които са ти отредени и които и ти ще милваш с наслада! Разкошен стих...
  • Може би с тази оценка досега(3,5) анонимните критици искат да ти покажат как според тях не трябва да се пише...
    Според мен стиха ти е невероятно искрен (защото не е украсен)Всеки написан стих е като -войник , който се сражава ..Може да бъде посрещнат с фанфари ,но да прегори за пет минути,защото е повръхностен... И обратното -може и никой да не те удостои с внимание , но във произведенията ти да има Дълбочина ....Така , че ти дерзай.. И не падай Духом!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...