Тъга от любовта
Ноща се спусна и настъпи мрак,
звезди блещукат отново в небесата,
вият кучетата и всявят страх,
а в моята душа бушува тъгата!
Мисля си за магията на любовта,
ах! Защо тя така наранява женските сърца?
Защо хората се влюбват и разлюбват,
мечтаят, жадуват, а после неусетно се погубват?
Кога ще спрат жестоките лъжи,
кога ще спре да ни боли?!
Защо в любовта винаги е така,
защо от нас далеч е сега нежността?!
А може би някога болката ще спре!
А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!
Може би в душите ни някога ще разцъфти
стремежа и порива към нашите мечти!
А може би това е една мечта,
която няма да се сбъдне, знам това,
защото след всяка сбъдната мечта
идва намесата на жестоката съдба!
звезди блещукат отново в небесата,
вият кучетата и всявят страх,
а в моята душа бушува тъгата!
Мисля си за магията на любовта,
ах! Защо тя така наранява женските сърца?
Защо хората се влюбват и разлюбват,
мечтаят, жадуват, а после неусетно се погубват?
Кога ще спрат жестоките лъжи,
кога ще спре да ни боли?!
Защо в любовта винаги е така,
защо от нас далеч е сега нежността?!
А може би някога болката ще спре!
А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!
Може би в душите ни някога ще разцъфти
стремежа и порива към нашите мечти!
А може би това е една мечта,
която няма да се сбъдне, знам това,
защото след всяка сбъдната мечта
идва намесата на жестоката съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моддо Моддо Все права защищены
