Тъга от любовта
Ноща се спусна и настъпи мрак,
звезди блещукат отново в небесата,
вият кучетата и всявят страх,
а в моята душа бушува тъгата!
Мисля си за магията на любовта,
ах! Защо тя така наранява женските сърца?
Защо хората се влюбват и разлюбват,
мечтаят, жадуват, а после неусетно се погубват?
Кога ще спрат жестоките лъжи,
кога ще спре да ни боли?!
Защо в любовта винаги е така,
защо от нас далеч е сега нежността?!
А може би някога болката ще спре!
А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!
Може би в душите ни някога ще разцъфти
стремежа и порива към нашите мечти!
А може би това е една мечта,
която няма да се сбъдне, знам това,
защото след всяка сбъдната мечта
идва намесата на жестоката съдба!
звезди блещукат отново в небесата,
вият кучетата и всявят страх,
а в моята душа бушува тъгата!
Мисля си за магията на любовта,
ах! Защо тя така наранява женските сърца?
Защо хората се влюбват и разлюбват,
мечтаят, жадуват, а после неусетно се погубват?
Кога ще спрат жестоките лъжи,
кога ще спре да ни боли?!
Защо в любовта винаги е така,
защо от нас далеч е сега нежността?!
А може би някога болката ще спре!
А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!
Може би в душите ни някога ще разцъфти
стремежа и порива към нашите мечти!
А може би това е една мечта,
която няма да се сбъдне, знам това,
защото след всяка сбъдната мечта
идва намесата на жестоката съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моддо Моддо Всички права запазени
