pebouce (Моддо Моддо) pebouce (Моддо Моддо)
11
Jul 8, 2007, 11:07 PM

Тъга от любовта

  Poetry
1.1K 0 2
Ноща се спусна и настъпи мрак,
звезди блещукат отново в  небесата,
вият кучетата и всявят страх,
а в моята душа бушува тъгата!

Мисля си за магията на любовта,
ах! Защо тя така наранява женските сърца?
Защо хората се влюбват и разлюбват,
мечтаят, жадуват, а после неусетно се погубват?

Кога ще спрат жестоките лъжи,
кога ще спре да ни боли?!
Защо в любовта винаги е така,
защо от нас далеч е сега нежността?!

А може би някога болката ще спре!
А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!
Може би в душите ни някога ще разцъфти
стремежа и порива към нашите мечти!

А може би това е една мечта,
която няма да се сбъдне, знам това,
защото след всяка сбъдната мечта
идва намесата на жестоката съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моддо Моддо All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • tiha_chest (Марина Стоянова)
    tiha_chest (Марина Стоянова)
    А може би някога болката ще спре!
    А може би някога с нежност ще ни галят две ръце!

    Повярвай истински в това, мила, защото има две ръце, които са ти отредени и които и ти ще милваш с наслада! Разкошен стих...
  • Vrabcheto (Кирил Бачев)
    Vrabcheto (Кирил Бачев)
    Може би с тази оценка досега(3,5) анонимните критици искат да ти покажат как според тях не трябва да се пише...
    Според мен стиха ти е невероятно искрен (защото не е украсен)Всеки написан стих е като -войник , който се сражава ..Може да бъде посрещнат с фанфари ,но да прегори за пет минути,защото е повръхностен... И обратното -може и никой да не те удостои с внимание , но във произведенията ти да има Дълбочина ....Така , че ти дерзай.. И не падай Духом!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0