Тъга по моя град
567
0
1
За морския си град тъгувам,
край него -Черното море.
Далеч от него аз студувам
и лед сърцето ми дере.
И с мисли боси аз пристъпвам
по пясъка му с грехове.
И сякаш че сега настъпвам
неписаните стихове.
Бургас е този град с морето.
Бургас - под слънчево небе.
Стои в сърцето ми, додето
самото то се погребе.
И слънцето ме тук познава -
подава юлската ръка.
И тук душата ми узнава
за края ми - като река.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
