18.12.2012 г., 17:06

Тъга по моя град

562 0 1

За морския си град тъгувам,

край него -Черното море.

Далеч от него аз студувам

и лед сърцето ми дере.

 

И с мисли боси аз пристъпвам

по пясъка му с грехове.

И сякаш че сега настъпвам

неписаните стихове.

 

Бургас е този град с морето.

Бургас - под слънчево небе.

Стои в сърцето ми, додето

самото то се погребе.

 

И слънцето ме тук познава -

подава юлската ръка.

И тук душата ми узнава

за края ми - като река.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...