18.12.2012 г., 17:06

Тъга по моя град

564 0 1

За морския си град тъгувам,

край него -Черното море.

Далеч от него аз студувам

и лед сърцето ми дере.

 

И с мисли боси аз пристъпвам

по пясъка му с грехове.

И сякаш че сега настъпвам

неписаните стихове.

 

Бургас е този град с морето.

Бургас - под слънчево небе.

Стои в сърцето ми, додето

самото то се погребе.

 

И слънцето ме тук познава -

подава юлската ръка.

И тук душата ми узнава

за края ми - като река.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...