18 дек. 2012 г., 17:06

Тъга по моя град

568 0 1

За морския си град тъгувам,

край него -Черното море.

Далеч от него аз студувам

и лед сърцето ми дере.

 

И с мисли боси аз пристъпвам

по пясъка му с грехове.

И сякаш че сега настъпвам

неписаните стихове.

 

Бургас е този град с морето.

Бургас - под слънчево небе.

Стои в сърцето ми, додето

самото то се погребе.

 

И слънцето ме тук познава -

подава юлската ръка.

И тук душата ми узнава

за края ми - като река.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....