Dec 18, 2012, 5:06 PM

Тъга по моя град

  Poetry » Civic
563 0 1

За морския си град тъгувам,

край него -Черното море.

Далеч от него аз студувам

и лед сърцето ми дере.

 

И с мисли боси аз пристъпвам

по пясъка му с грехове.

И сякаш че сега настъпвам

неписаните стихове.

 

Бургас е този град с морето.

Бургас - под слънчево небе.

Стои в сърцето ми, додето

самото то се погребе.

 

И слънцето ме тук познава -

подава юлската ръка.

И тук душата ми узнава

за края ми - като река.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...