14 jun 2020, 13:09

Тъгата

1K 0 0

Тъгата,

Приятелю, не е за всеки.

Ще ти разкажа-

избира нежните жени,

повлича крехките души..

Тъгата може и воал да е.

Зад нея скрих очите си

в най-безнадеждния ми ден,

когато си отиваха приятели от мен.

А беше есен.

И слънчогледът - черен.

И птиците - ята на път.

И дните ми без път.

Тогава наваля снегът.

Засипа калните пътеки,

звъняха ледените клони

и вятърът направи люлка

от празните гнезда.

И запяха, и оживяха,

и мене приютиха в деня студен.

И стана друг светът.

Тъгата даже се засмя,

прошепна ми: "какви приятели",

когато само до твоя огън са стояли

и яли от твоята ръка, 

и нищичко от себе си не дали,

освен небрежно махане за сбогом.

Тогава тъгата си облече нова дреха,

прошушна ми: "върви по своята пътека

и гледай колко чудеса."

Ще ти разкажа, приятелю -

тъгата над мен смили се,

зави ме с дреха от звезди.

Надежда се нарече.

Разказах ти, приятелю.

Тъгата е приятел на силните жени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...