Тъгата,
Приятелю, не е за всеки.
Ще ти разкажа-
избира нежните жени,
повлича крехките души..
Тъгата може и воал да е.
Зад нея скрих очите си
в най-безнадеждния ми ден,
когато си отиваха приятели от мен.
А беше есен.
И слънчогледът - черен.
И птиците - ята на път.
И дните ми без път.
Тогава наваля снегът.
Засипа калните пътеки,
звъняха ледените клони
и вятърът направи люлка
от празните гнезда.
И запяха, и оживяха,
и мене приютиха в деня студен.
И стана друг светът.
Тъгата даже се засмя,
прошепна ми: "какви приятели",
когато само до твоя огън са стояли
и яли от твоята ръка,
и нищичко от себе си не дали,
освен небрежно махане за сбогом.
Тогава тъгата си облече нова дреха,
прошушна ми: "върви по своята пътека
и гледай колко чудеса."
Ще ти разкажа, приятелю -
тъгата над мен смили се,
зави ме с дреха от звезди.
Надежда се нарече.
Разказах ти, приятелю.
Тъгата е приятел на силните жени.
© Мая Тинчева Всички права запазени