Тъгата,

Приятелю, не е за всеки.

Ще ти разкажа-

избира нежните жени,

повлича крехките души..

Тъгата може и воал да е.

Зад нея скрих очите си

в най-безнадеждния ми ден,

когато си отиваха приятели от мен.

А беше есен.

И слънчогледът - черен.

И птиците - ята на път.

И дните ми без път.

Тогава наваля снегът.

Засипа калните пътеки,

звъняха ледените клони

и вятърът направи люлка

от празните гнезда.

И запяха, и оживяха,

и мене приютиха в деня студен.

И стана друг светът.

Тъгата даже се засмя,

прошепна ми: "какви приятели",

когато само до твоя огън са стояли

и яли от твоята ръка, 

и нищичко от себе си не дали,

освен небрежно махане за сбогом.

Тогава тъгата си облече нова дреха,

прошушна ми: "върви по своята пътека

и гледай колко чудеса."

Ще ти разкажа, приятелю -

тъгата над мен смили се,

зави ме с дреха от звезди.

Надежда се нарече.

Разказах ти, приятелю.

Тъгата е приятел на силните жени.