10 oct 2015, 20:37

Тъгата ми...

598 0 4

 

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих и, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.

Постлах и да си легне във душата ми,
завих я нежно, болката изтръгнах,
заспивай миличка... прошепнах и с усмивка,
погалих я за сбогом.... и си тръгнах. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво...
  • Краят е наистина неочакван, но много на място. Усмихна ме! Повече усмивки, по-малко тъга! Поздрав!
  • Тъгата трябва де се обича и обгрижва, както и всяко едно положително чувство в нас! Тъгата ни прави живи! Когато човек обича, честичко го навестява тъгата и трябва да я поканим, погалим и приспим! Благодаря ви, за хубавите коментари! Много съм щастлива, че имате такова добро отношение към мен и творбите ми! Благодаря ви!!!
  • Нежно и красиво! Да приспиш тъгата си - рядко фина и находчива идея.

    Поздрав, Цвети!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...