nezemna (Неземна)
357 1192
10 oct 2015, 20:37

Тъгата ми... 

  Poesía » De amor
392 0 4

 

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих и, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.

Постлах и да си легне във душата ми,
завих я нежно, болката изтръгнах,
заспивай миличка... прошепнах и с усмивка,
погалих я за сбогом.... и си тръгнах. 

© Неземна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво...
  • Краят е наистина неочакван, но много на място. Усмихна ме! Повече усмивки, по-малко тъга! Поздрав!
  • Тъгата трябва де се обича и обгрижва, както и всяко едно положително чувство в нас! Тъгата ни прави живи! Когато човек обича, честичко го навестява тъгата и трябва да я поканим, погалим и приспим! Благодаря ви, за хубавите коментари! Много съм щастлива, че имате такова добро отношение към мен и творбите ми! Благодаря ви!!!
  • Нежно и красиво! Да приспиш тъгата си - рядко фина и находчива идея.

    Поздрав, Цвети!
Propuestas
: ??:??