10 окт. 2015 г., 20:37

Тъгата ми...

Поэзия » Любовная

597 0 4

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих и, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.

Постлах и да си легне във душата ми,
завих я нежно, болката изтръгнах,
заспивай миличка... прошепнах и с усмивка,
погалих я за сбогом.... и си тръгнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

contessa (Светла Асенова)

Хубаво...

2016-06-07T18:36:14+03:00
malkata-usmivka (l.panterrra)

Краят е наистина неочакван, но много на място. Усмихна ме! Повече усмивки, по-малко тъга! Поздрав!

2015-10-12T17:05:56+03:00
nezemna (Неземна)

Тъгата трябва де се обича и обгрижва, както и всяко едно положително чувство в нас! Тъгата ни прави живи! Когато човек обича, честичко го навестява тъгата и трябва да я поканим, погалим и приспим! Благодаря ви, за хубавите коментари! Много съм щастлива, че имате такова добро отношение към мен и творбите ми! Благодаря ви!!!

2015-10-11T16:12:34+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Нежно и красиво! Да приспиш тъгата си - рядко фина и находчива идея.

Поздрав, Цвети!

2015-10-10T22:10:34+03:00