Oct 10, 2015, 8:37 PM

Тъгата ми...

  Poetry » Love
594 0 4

 

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих и, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.

Постлах и да си легне във душата ми,
завих я нежно, болката изтръгнах,
заспивай миличка... прошепнах и с усмивка,
погалих я за сбогом.... и си тръгнах. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво...
  • Краят е наистина неочакван, но много на място. Усмихна ме! Повече усмивки, по-малко тъга! Поздрав!
  • Тъгата трябва де се обича и обгрижва, както и всяко едно положително чувство в нас! Тъгата ни прави живи! Когато човек обича, честичко го навестява тъгата и трябва да я поканим, погалим и приспим! Благодаря ви, за хубавите коментари! Много съм щастлива, че имате такова добро отношение към мен и творбите ми! Благодаря ви!!!
  • Нежно и красиво! Да приспиш тъгата си - рядко фина и находчива идея.

    Поздрав, Цвети!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...