11 feb 2015, 21:07

Тъгата на мама 

  Poesía » Versos blancos
530 0 2

Моята малка дъщеря,

тихичка и мила.

Но се бори с върховете,

все на трудното хоро.

 

С раничката на  гърба,

само тя се вижда.

Мъничка и крехка тя

с русата каса до бяла.

 

На гимнастика я взеха

от детската градина бе.

После на земята, на гредата,

като пумпал се въртеше.

 

А на успоредка гадна,

колко страшно се премята,

само майчино сърце го знае,

да подмята се дете и.

 

Днес науката подела,

чак в Англия отиде,

там дечицата, студенти

на икономика да учи.

 

Мило, мамино момиче,

що така се случи,

че далеч от мама вече

толкова години надалеч.

 

Мама с тебе се гордее,

и с твоята сестричка смела.

Но  днес тъгата ме налегна,

че далече си от мене.

 

 

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??