11.02.2015 г., 21:07 ч.

Тъгата на мама 

  Поезия » Бели стихове
528 0 2

Моята малка дъщеря,

тихичка и мила.

Но се бори с върховете,

все на трудното хоро.

 

С раничката на  гърба,

само тя се вижда.

Мъничка и крехка тя

с русата каса до бяла.

 

На гимнастика я взеха

от детската градина бе.

После на земята, на гредата,

като пумпал се въртеше.

 

А на успоредка гадна,

колко страшно се премята,

само майчино сърце го знае,

да подмята се дете и.

 

Днес науката подела,

чак в Англия отиде,

там дечицата, студенти

на икономика да учи.

 

Мило, мамино момиче,

що така се случи,

че далеч от мама вече

толкова години надалеч.

 

Мама с тебе се гордее,

и с твоята сестричка смела.

Но  днес тъгата ме налегна,

че далече си от мене.

 

 

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??