Тъгата на мама
Моята малка дъщеря,
тихичка и мила.
Но се бори с върховете,
все на трудното хоро.
С раничката на гърба,
само тя се вижда.
Мъничка и крехка тя
с русата каса до бяла.
На гимнастика я взеха
от детската градина бе.
После на земята, на гредата,
като пумпал се въртеше.
А на успоредка гадна,
колко страшно се премята,
само майчино сърце го знае,
да подмята се дете и.
Днес науката подела,
чак в Англия отиде,
там дечицата, студенти
на икономика да учи.
Мило, мамино момиче,
що така се случи,
че далеч от мама вече
толкова години надалеч.
Мама с тебе се гордее,
и с твоята сестричка смела.
Но днес тъгата ме налегна,
че далече си от мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
