19 jun 2014, 11:20

Тъгата ù отива 

  Poesía » Otra
397 0 2

Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
 

Поспри и я послушай!
Приляга ù тъгата твърде.
Отива ù да е вихрушка
и върхарите да сърди.
 

Прелестна и непокорна,
тя трябва да е самодива,
но, изтръгната от корен,
е душа, наполовина жива.
 

В очите ù искрица вяра,
макар и скришом, руменее.
Гори! Гори, за да съзреш
тъгата пепелна да тлее.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??