Тъгата ù отива
Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай!
Приляга ù тъгата твърде.
Отива ù да е вихрушка
и върхарите да сърди.
Прелестна и непокорна,
тя трябва да е самодива,
но, изтръгната от корен,
е душа, наполовина жива.
В очите ù искрица вяра,
макар и скришом, руменее.
Гори! Гори, за да съзреш
тъгата пепелна да тлее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
