Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай!
Приляга ù тъгата твърде.
Отива ù да е вихрушка
и върхарите да сърди.
Прелестна и непокорна,
тя трябва да е самодива,
но, изтръгната от корен,
е душа, наполовина жива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up