Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай!
Приляга ù тъгата твърде.
Отива ù да е вихрушка
и върхарите да сърди.
Прелестна и непокорна,
тя трябва да е самодива,
но, изтръгната от корен,
е душа, наполовина жива.
В очите ù искрица вяра,
макар и скришом, руменее.
Гори! Гори, за да съзреш
тъгата пепелна да тлее.
© Александър All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
