Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
24 jun 2015, 20:19

Тъгуваш за всяко откъснато цвете 

  Poesía
1078 2 14

Тъгуваш за всяко откъснато цвете,

в красиво букетче пленено;

затова ти дарявам поля в мен, където

Еньовден е през цялото време.

 

Нощем с усмивка мило следиш

бродник, преравящ небето,

прошепвайки: "Стигат ми двете звезди,

щом обич в тях искрена свети".

 

Ти не искаш от мен да бъда велик;

маршалски мундир, еполети...

Ще съм твой беззаветно предан войник,

чак до сетния пукот в сърцето.

 

24.06.2015

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • !!!
  • > Привет и на теб, Раде! Недей да бъдеш чак толкоз доверчива. На мъж, вяра не хващай! Е, на Брезар111, може би – да, но на Людмил – тц.
    > Здравей, Стойне, съгражданко мила! Да, точно за старозагорското поле иде реч и най-вече за гористите хълмове, разположени на десетина километра северно от града, сред които премина по-голямата част от живота ми. Зареждат ме с толкова дълбоки и красиви усещания, че мога да си позволя разкоша да поддържам Еньовден жив в себе си целогодишно.
    > Лейди... „Нежно, красиво, влюбено”? Хм. Третото е неистина. Пак съм заблудил читателите.
    > Благодаря за тази ласкава оценка, Елица! Ценя високо таланта и познанията, които притежаваш. Да, този път заложих на класическата форма, понеже стихото е кратичко, но всъщност я недолюбвам. Звучи ми някак нагласено и монотонно. Харесва ми да променям ритъма „задъхвайки” го периодично, посредством нарочно удължени или скъсени стихчета. Хоби ми е да „крия” и римните двойки, за да заглуша в предпочитана от мен степен връзката между тях. Обожавам ударените гласни. Ето, издадох ти всички свои тайни.Не ми обръщай внимание – това са само усещания, в които на всичко отгоре съм и субект.
    > Ех, Белла, след тази мълниеносна, но хубава разходка сред приказни персонажи на Андерсен и Перо, единственото, което ме притесни мъничко, е използването на глагола „съм” и то, в мин. св. време. Що така, нима порасна вече? За стъкления терлик не се тревожи. Търкаля се нейде под стихото "Въздухът наситен е с едничко чувство" Мога да ти го донеса, само че не се вписвам в представата за принца.
    > Василка, ако го възприемаш по такъв начин, вероятно знаеш, че основната заслуга за това е твоя!
  • Прекрасно е!
  • Наред със съдържанието, особено ме впечатли класическата форма на стиха ти, Людмил.
    Римите са много сполучливи, изразени с различни части на речта.
    Трудно се намира свежа рима на "сърцето", но ти си успял, за което специално те поздравявам.
  • Едно нежно, влюбено и всеотдайно сърце!Предполагам, че е Старозагорското поле"където Еньовден е през цялото време!"
    Людмиле, Поздравявам те за чудната твоба на една Старозагорка, която веднага разпозна аромата на полето ухаещо силно на липа.
    Поздравление и хубава вечер!
  • Е, в това последното не се съмнявам че го можеш!
    А иначе – малко по–различен стил, разнообразието е в плюс! Привет, войнико!
  • Тенкс, Ръкоделка Бояджиева фон Великолепие!
  • Дааа, филмът е прекрасен. Стихотворението ти също.
  • > Благодаря, Краси! Макар и едва-едва загатнат в стихото, за мен Еньовден винаги е бил много специален.
    > Привет, Ирен! За филма ли говориш?! О, страхотен е! - Особено сцената, в която Ал Пачино...
  • усещане за жена...
  • Да - за стиха и Да - за истината в коментара ти, Людмиле!
    в мен...Еньовден е през цялото време!!!
    Страхотна метафора на душата, много ми легна на сърце!
  • "Бижуто" както го наричаш, Таня, е за онези жени, които могат да се разтворят в живота на мъжа - тихо, ненатрапчиво, отдадено... Не предявяват претенции - те просто Обичат. Толкова са уязвими и затова съответно, често биват наранявани. Ако реалното изразяване на понятието справедливост позволяваше пропорционално разпределение, то тези жени заслужават да получат Всичко от мъжа. Дори премълчаваното от тях.
  • Елегантно бижу, поднесено с финес!
Propuestas
: ??:??