Тъгуваш за всяко откъснато цвете

Поезия

1.5K 2 14

Тъгуваш за всяко откъснато цвете,

в красиво букетче пленено;

затова ти дарявам поля в мен, където

Еньовден е през цялото време.

Нощем с усмивка мило следиш

бродник, преравящ небето,

прошепвайки: "Стигат ми двете звезди,

щом обич в тях искрена свети".

Ти не искаш от мен да бъда велик;

маршалски мундир, еполети...

Ще съм твой беззаветно предан войник,

чак до сетния пукот в сърцето.

24.06.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ljubomira (Любомира)

Много хубаво!

2024-06-24T13:01:30+03:00
Ена (Елена Гоцева)

!!!

2018-07-11T22:24:58+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

> Привет и на теб, Раде! Недей да бъдеш чак толкоз доверчива. На мъж, вяра не хващай! Е, на Брезар111, може би – да, но на Людмил – тц.
> Здравей, Стойне, съгражданко мила! Да, точно за старозагорското поле иде реч и най-вече за гористите хълмове, разположени на десетина километра северно от града, сред които премина по-голямата част от живота ми. Зареждат ме с толкова дълбоки и красиви усещания, че мога да си позволя разкоша да поддържам Еньовден жив в себе си целогодишно.
> Лейди... „Нежно, красиво, влюбено”? Хм. Третото е неистина. Пак съм заблудил читателите.
> Благодаря за тази ласкава оценка, Елица! Ценя високо таланта и познанията, които притежаваш. Да, този път заложих на класическата форма, понеже стихото е кратичко, но всъщност я недолюбвам. Звучи ми някак нагласено и монотонно. Харесва ми да променям ритъма „задъхвайки” го периодично, посредством нарочно удължени или скъсени стихчета. Хоби ми е да „крия” и римните двойки, за да заглуша в предпочитана от мен степен връзката между тях. Обожавам ударените гласни. Ето, издадох ти всички свои тайни.Не ми обръщай внимание – това са само усещания, в които на всичко отгоре съм и субект.
> Ех, Белла, след тази мълниеносна, но хубава разходка сред приказни персонажи на Андерсен и Перо, единственото, което ме притесни мъничко, е използването на глагола „съм” и то, в мин. св. време. Що така, нима порасна вече? За стъкления терлик не се тревожи. Търкаля се нейде под стихото "Въздухът наситен е с едничко чувство" Мога да ти го донеса, само че не се вписвам в представата за принца.
> Василка, ако го възприемаш по такъв начин, вероятно знаеш, че основната заслуга за това е твоя!

2015-06-25T23:39:14+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Прекрасно е!

2015-06-25T08:35:00+03:00
voda (Елица Ангелова)

Наред със съдържанието, особено ме впечатли класическата форма на стиха ти, Людмил.
Римите са много сполучливи, изразени с различни части на речта.
Трудно се намира свежа рима на "сърцето", но ти си успял, за което специално те поздравявам.

2015-06-25T02:00:07+03:00