Jun 24, 2015, 8:19 PM

Тъгуваш за всяко откъснато цвете

  Poetry
1.5K 2 14

Тъгуваш за всяко откъснато цвете,

в красиво букетче пленено;

затова ти дарявам поля в мен, където

Еньовден е през цялото време.

 

Нощем с усмивка мило следиш

бродник, преравящ небето,

прошепвайки: "Стигат ми двете звезди,

щом обич в тях искрена свети".

 

Ти не искаш от мен да бъда велик;

маршалски мундир, еполети...

Ще съм твой беззаветно предан войник,

чак до сетния пукот в сърцето.

 

24.06.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Нешев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво!
  • !!!
  • > Привет и на теб, Раде! Недей да бъдеш чак толкоз доверчива. На мъж, вяра не хващай! Е, на Брезар111, може би – да, но на Людмил – тц.
    > Здравей, Стойне, съгражданко мила! Да, точно за старозагорското поле иде реч и най-вече за гористите хълмове, разположени на десетина километра северно от града, сред които премина по-голямата част от живота ми. Зареждат ме с толкова дълбоки и красиви усещания, че мога да си позволя разкоша да поддържам Еньовден жив в себе си целогодишно.
    > Лейди... „Нежно, красиво, влюбено”? Хм. Третото е неистина. Пак съм заблудил читателите.
    > Благодаря за тази ласкава оценка, Елица! Ценя високо таланта и познанията, които притежаваш. Да, този път заложих на класическата форма, понеже стихото е кратичко, но всъщност я недолюбвам. Звучи ми някак нагласено и монотонно. Харесва ми да променям ритъма „задъхвайки” го периодично, посредством нарочно удължени или скъсени стихчета. Хоби ми е да „крия” и римните двойки, за да заглуша в предпочитана от мен степен връзката между тях. Обожавам ударените гласни. Ето, издадох ти всички свои тайни.Не ми обръщай внимание – това са само усещания, в които на всичко отгоре съм и субект.
    > Ех, Белла, след тази мълниеносна, но хубава разходка сред приказни персонажи на Андерсен и Перо, единственото, което ме притесни мъничко, е използването на глагола „съм” и то, в мин. св. време. Що така, нима порасна вече? За стъкления терлик не се тревожи. Търкаля се нейде под стихото "Въздухът наситен е с едничко чувство" Мога да ти го донеса, само че не се вписвам в представата за принца.
    > Василка, ако го възприемаш по такъв начин, вероятно знаеш, че основната заслуга за това е твоя!
  • Прекрасно е!
  • Наред със съдържанието, особено ме впечатли класическата форма на стиха ти, Людмил.
    Римите са много сполучливи, изразени с различни части на речта.
    Трудно се намира свежа рима на "сърцето", но ти си успял, за което специално те поздравявам.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...