LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
12 may 2010, 12:43

Тъй докато чувствам, че те има

866 0 2

Бледоликата наднича зад пердето,
облакът ми носи спомен благ.
Ти нали, нали си там, където
знам, че мога да те срещна пак?

Там, където топлото ми утро
ще отрони капчица роса,
ти ще блеснеш в нея като чудо,
сбрало в шепите си радостта?

Там, където лунните простори
приютяват влюбени чеда,
ще повдигнеш тежките декори,
за да сбъднеш тяхната мечта.

Тъй докато чувствам, че те има,
себе си ще възприемам като жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0