Бледоликата наднича зад пердето,
облакът ми носи спомен благ.
Ти нали, нали си там, където
знам, че мога да те срещна пак?
Там, където топлото ми утро
ще отрони капчица роса,
ти ще блеснеш в нея като чудо,
сбрало в шепите си радостта?
Там, където лунните простори
приютяват влюбени чеда,
ще повдигнеш тежките декори,
за да сбъднеш тяхната мечта.
Тъй докато чувствам, че те има,
себе си ще възприемам като жива.
© Росица Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
