May 12, 2010, 12:43 PM

Тъй докато чувствам, че те има 

  Poetry » Love
715 0 2

Бледоликата наднича зад пердето,
облакът ми носи спомен благ.
Ти нали, нали си там, където
знам, че мога да те срещна пак?

Там, където топлото ми утро
ще отрони капчица роса,
ти ще блеснеш в нея като чудо,
сбрало в шепите си радостта?

Там, където лунните простори
приютяват влюбени чеда,
ще повдигнеш тежките декори,
за да сбъднеш тяхната мечта.

Тъй докато чувствам, че те има,
себе си ще възприемам като жива.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??