Тъй докато чувствам, че те има
Бледоликата наднича зад пердето,
облакът ми носи спомен благ.
Ти нали, нали си там, където
знам, че мога да те срещна пак?
Там, където топлото ми утро
ще отрони капчица роса,
ти ще блеснеш в нея като чудо,
сбрало в шепите си радостта?
Там, където лунните простори
приютяват влюбени чеда,
ще повдигнеш тежките декори,
за да сбъднеш тяхната мечта.
Тъй докато чувствам, че те има,
себе си ще възприемам като жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
