LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
12.05.2010 г., 12:43 ч.

Тъй докато чувствам, че те има 

  Поезия » Любовна
714 0 2

Бледоликата наднича зад пердето,
облакът ми носи спомен благ.
Ти нали, нали си там, където
знам, че мога да те срещна пак?

Там, където топлото ми утро
ще отрони капчица роса,
ти ще блеснеш в нея като чудо,
сбрало в шепите си радостта?

Там, където лунните простори
приютяват влюбени чеда,
ще повдигнеш тежките декори,
за да сбъднеш тяхната мечта.

Тъй докато чувствам, че те има,
себе си ще възприемам като жива.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??