когато се усмихваш
с малко съжаление
и слънцето надниква
между листите
нощта отлита като птица
от очите
и не оставя белег
отново ще напява
някъде латерна
забравен глас
сред камъните древни
и ще ти държа ръката ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.