5 ago 2007, 11:49
Тъй ми думаше прабаба
Малък реверанс към безупречните диалектни рими на Романтик, Пинче, както и на други автори тук... Дано да успеем да запазим и пресъздадем богатството на многобройните диалекти в България.
На прабаба ми, която обичаше с часове да ме "съветва ". Мир на праха й.
Седни, Миле, слушай, майка,
да ти кажа аз сега,
да та посъветвам, майка,
щото патила съм аз жена.
Толкоз убава си, толкоз умна,
толкоз мила и добра,
що, ма, Миле, що мар, майка,
барем един си не избра.
То любоф, да`т кажа, няма, чедо,
гледай да та слуша там,
да е свястен и да мяза,
да ни та излага в срам.
Ти си, Миле, майка, убавица,
и начетена си, и от сой,
очи въртиш кат гяволица,
разтуряш мъжкия покой.
Кат ги гледам, Миле, майка,
многу на сърце`т ми става жал,
с очи та изпиват, майка,
съхнат, вехнат, зел и дал.
Кат продумаш, Миле, майка,
на сърца им мед покапва,
кат ги с поглед гледаш, майка,
душъта им са облагва.
Ти на дядо си приличаш, майка,
вази огън ви гури,
кат си пийнеше, мар майка,
гонише ги сичките моми.
Щом роди са, каза, майка,
туй момиче ша владей света,
и ергените, момите даже,
ша му лазат във прахта.
Беше итър, убав, майка,
знайше пет езика май...
кък можа на него да са метнеш,
и на двамката ви срама да бира.
Рече тъй за тебе, майка,
и прав беше, аслъ,
ся гуриш ги кату него, майка,
лека да му й пръстта.
Що така ги дразниш, майка,
нямаш в тебе капка жал,
земи някой свестен, мар майка,
то... и той ша`й изгурял.
Земи някой, езбери, мар майка,
да не ма й срам,
ората приказват, майка,
цялий свят та`а ша подлуди.
Толкоз убава и гиздавица, майка,
учена, умница, и добра,
ората ша та приказват, майка,
земи къв да`и - да н` си сама.
Посли ша намериш някой, майка,
дет да любиш с любофта,
гледай някой ся да земиш,
та да ни стоиш мома.
Се ни ги аресваш, мар майка,
прости били, грозни, ни знам си кви,
кък за теби няма д`са намери
мъж достоен на свитъ?
Виж, онази, Ленчету, мар майка,
грозна, проста й кат гьон,
фана Ваньо, вярно, прост е,
ама ми са ежи ся.
То, на сички дет приказват, майка,
чума черна да ги тръшне,
да ги скъни и отрови - туй са пада,
червии да ги налазат...
Оф... то, Миле, дал да ма слушаш...
то и аз вече не знам...
неска други са дицата...
а светъ въри на зян...
Май че, Миле, май че, майка,
най-добрето ти си знайш...
ма дано съм жива, майка...
та да вида как ша ма признайш...
На прабаба ми, която обичаше с часове да ме "съветва ". Мир на праха й.
Седни, Миле, слушай, майка,
да ти кажа аз сега,
да та посъветвам, майка,
щото патила съм аз жена.
Толкоз убава си, толкоз умна,
толкоз мила и добра,
що, ма, Миле, що мар, майка,
барем един си не избра.
То любоф, да`т кажа, няма, чедо,
гледай да та слуша там,
да е свястен и да мяза,
да ни та излага в срам.
Ти си, Миле, майка, убавица,
и начетена си, и от сой,
очи въртиш кат гяволица,
разтуряш мъжкия покой.
Кат ги гледам, Миле, майка,
многу на сърце`т ми става жал,
с очи та изпиват, майка,
съхнат, вехнат, зел и дал.
Кат продумаш, Миле, майка,
на сърца им мед покапва,
кат ги с поглед гледаш, майка,
душъта им са облагва.
Ти на дядо си приличаш, майка,
вази огън ви гури,
кат си пийнеше, мар майка,
гонише ги сичките моми.
Щом роди са, каза, майка,
туй момиче ша владей света,
и ергените, момите даже,
ша му лазат във прахта.
Беше итър, убав, майка,
знайше пет езика май...
кък можа на него да са метнеш,
и на двамката ви срама да бира.
Рече тъй за тебе, майка,
и прав беше, аслъ,
ся гуриш ги кату него, майка,
лека да му й пръстта.
Що така ги дразниш, майка,
нямаш в тебе капка жал,
земи някой свестен, мар майка,
то... и той ша`й изгурял.
Земи някой, езбери, мар майка,
да не ма й срам,
ората приказват, майка,
цялий свят та`а ша подлуди.
Толкоз убава и гиздавица, майка,
учена, умница, и добра,
ората ша та приказват, майка,
земи къв да`и - да н` си сама.
Посли ша намериш някой, майка,
дет да любиш с любофта,
гледай някой ся да земиш,
та да ни стоиш мома.
Се ни ги аресваш, мар майка,
прости били, грозни, ни знам си кви,
кък за теби няма д`са намери
мъж достоен на свитъ?
Виж, онази, Ленчету, мар майка,
грозна, проста й кат гьон,
фана Ваньо, вярно, прост е,
ама ми са ежи ся.
То, на сички дет приказват, майка,
чума черна да ги тръшне,
да ги скъни и отрови - туй са пада,
червии да ги налазат...
Оф... то, Миле, дал да ма слушаш...
то и аз вече не знам...
неска други са дицата...
а светъ въри на зян...
Май че, Миле, май че, майка,
най-добрето ти си знайш...
ма дано съм жива, майка...
та да вида как ша ма признайш...
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
ЕЕЕЕЕ-това явно е първия ти опит за хумористичен стих-БРАВО!Хареса ми, и веднага си личи ,че имаш дарба и за такъв вид поезия!
Поздравче! -
Ей, ама много ми хареса! -
Хареса ми,а и как няма,като има толкова истина..........Поздрави
-
Поздрави, Миличка! Много усмивки буди стихът
-
Прадядото, ако би бил жив, като виден селски полиглот би казал :
" Let it be, ма Миле,
Peace, прави любов, а не война,
само туй не мога да разбера ма Миле,
що така им бръкна надълбоко във г**а ?
Млади булки що разбуни,
виж ги - сън немоят спа,
кой сега пататите ша копа,
а и сяното не моят те преся.
Кък ни та е срам ма Миле,
да им бръкнеш точно там,
да подкокоросваш ги ма Миле,
и тях да им са иска ... срам.
Да запомниш ти от мене, дядо,
"Ум царува, ум робува, ум и патките пасе ..."
Айде бягай ся да си играеш
ша ти накриват капата, ама нейсе ..."
-
Браво Мила!Хареса ми
Поздрав! -
А дядото? Дядото що ти е думал? Запомни ли?
-
Аз също се питам от известно време това - дали така игрива, си щастлива? Дали не пишеш, защото пърхаш само, но не намираш своя пристан...Така пишат само хора, които не знаят кои са все още, които търсят възхищението и одобрението на хората около себе си, стремейки се да бъдат идеални във всичко, отвътвре са страшно уплашени и сами...Дано не съм права. Но, Мила, не е достатъчна едната ни хубост и възхищението е желанието на мъжете и жените...
-
е, не доживя,но ти я призна и я възпя!
-
Все едно, че мойта баба ги хортува!Браво, Милла!
-
Браво!
-
Мила, благодаря ти!!! Само искам да спомена, че Поли с нейната баба Мара е оригиналът. Ние сме само нейни копия, така да се каже. И много ще се учим от нея. Поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
