Тъй ми думаше прабаба
Малък реверанс към безупречните диалектни рими на Романтик, Пинче, както и на други автори тук... Дано да успеем да запазим и пресъздадем богатството на многобройните диалекти в България.
На прабаба ми, която обичаше с часове да ме "съветва ". Мир на праха й.
Седни, Миле, слушай, майка,
да ти кажа аз сега,
да та посъветвам, майка,
щото патила съм аз жена.
Толкоз убава си, толкоз умна,
толкоз мила и добра,
що, ма, Миле, що мар, майка,
барем един си не избра.
То любоф, да`т кажа, няма, чедо,
гледай да та слуша там,
да е свястен и да мяза,
да ни та излага в срам.
Ти си, Миле, майка, убавица,
и начетена си, и от сой,
очи въртиш кат гяволица,
разтуряш мъжкия покой.
Кат ги гледам, Миле, майка,
многу на сърце`т ми става жал,
с очи та изпиват, майка,
съхнат, вехнат, зел и дал.
Кат продумаш, Миле, майка,
на сърца им мед покапва,
кат ги с поглед гледаш, майка,
душъта им са облагва.
Ти на дядо си приличаш, майка,
вази огън ви гури,
кат си пийнеше, мар майка,
гонише ги сичките моми.
Щом роди са, каза, майка,
туй момиче ша владей света,
и ергените, момите даже,
ша му лазат във прахта.
Беше итър, убав, майка,
знайше пет езика май...
кък можа на него да са метнеш,
и на двамката ви срама да бира.
Рече тъй за тебе, майка,
и прав беше, аслъ,
ся гуриш ги кату него, майка,
лека да му й пръстта.
Що така ги дразниш, майка,
нямаш в тебе капка жал,
земи някой свестен, мар майка,
то... и той ша`й изгурял.
Земи някой, езбери, мар майка,
да не ма й срам,
ората приказват, майка,
цялий свят та`а ша подлуди.
Толкоз убава и гиздавица, майка,
учена, умница, и добра,
ората ша та приказват, майка,
земи къв да`и - да н` си сама.
Посли ша намериш някой, майка,
дет да любиш с любофта,
гледай някой ся да земиш,
та да ни стоиш мома.
Се ни ги аресваш, мар майка,
прости били, грозни, ни знам си кви,
кък за теби няма д`са намери
мъж достоен на свитъ?
Виж, онази, Ленчету, мар майка,
грозна, проста й кат гьон,
фана Ваньо, вярно, прост е,
ама ми са ежи ся.
То, на сички дет приказват, майка,
чума черна да ги тръшне,
да ги скъни и отрови - туй са пада,
червии да ги налазат...
Оф... то, Миле, дал да ма слушаш...
то и аз вече не знам...
неска други са дицата...
а светъ въри на зян...
Май че, Миле, май че, майка,
най-добрето ти си знайш...
ма дано съм жива, майка...
та да вида как ша ма признайш...
На прабаба ми, която обичаше с часове да ме "съветва ". Мир на праха й.
Седни, Миле, слушай, майка,
да ти кажа аз сега,
да та посъветвам, майка,
щото патила съм аз жена.
Толкоз убава си, толкоз умна,
толкоз мила и добра,
що, ма, Миле, що мар, майка,
барем един си не избра.
То любоф, да`т кажа, няма, чедо,
гледай да та слуша там,
да е свястен и да мяза,
да ни та излага в срам.
Ти си, Миле, майка, убавица,
и начетена си, и от сой,
очи въртиш кат гяволица,
разтуряш мъжкия покой.
Кат ги гледам, Миле, майка,
многу на сърце`т ми става жал,
с очи та изпиват, майка,
съхнат, вехнат, зел и дал.
Кат продумаш, Миле, майка,
на сърца им мед покапва,
кат ги с поглед гледаш, майка,
душъта им са облагва.
Ти на дядо си приличаш, майка,
вази огън ви гури,
кат си пийнеше, мар майка,
гонише ги сичките моми.
Щом роди са, каза, майка,
туй момиче ша владей света,
и ергените, момите даже,
ша му лазат във прахта.
Беше итър, убав, майка,
знайше пет езика май...
кък можа на него да са метнеш,
и на двамката ви срама да бира.
Рече тъй за тебе, майка,
и прав беше, аслъ,
ся гуриш ги кату него, майка,
лека да му й пръстта.
Що така ги дразниш, майка,
нямаш в тебе капка жал,
земи някой свестен, мар майка,
то... и той ша`й изгурял.
Земи някой, езбери, мар майка,
да не ма й срам,
ората приказват, майка,
цялий свят та`а ша подлуди.
Толкоз убава и гиздавица, майка,
учена, умница, и добра,
ората ша та приказват, майка,
земи къв да`и - да н` си сама.
Посли ша намериш някой, майка,
дет да любиш с любофта,
гледай някой ся да земиш,
та да ни стоиш мома.
Се ни ги аресваш, мар майка,
прости били, грозни, ни знам си кви,
кък за теби няма д`са намери
мъж достоен на свитъ?
Виж, онази, Ленчету, мар майка,
грозна, проста й кат гьон,
фана Ваньо, вярно, прост е,
ама ми са ежи ся.
То, на сички дет приказват, майка,
чума черна да ги тръшне,
да ги скъни и отрови - туй са пада,
червии да ги налазат...
Оф... то, Миле, дал да ма слушаш...
то и аз вече не знам...
неска други са дицата...
а светъ въри на зян...
Май че, Миле, май че, майка,
най-добрето ти си знайш...
ма дано съм жива, майка...
та да вида как ша ма признайш...
© Мила Нежна All rights reserved.
Поздравче!
