Тъжен ден
Навън вали... мрачно...
Опитвам да се скрия
от себе си и от света,
от мислите за теб,
за самолета, който отлетя
и те отнесе нанякъде...
има ли значение...
Не смея да се мръдна от прозореца,
да не прогоня образа последен, от деня.
Не смея да погледна през него,
да не би да видя теб...
Няма те, не си ти там.
Само покрив разкривен на къща
очертават щорите...
и сълзи на стъклото...
Твоите... отвън...¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калина Костова Todos los derechos reservados