Тъжен ден
Навън вали... мрачно...
Опитвам да се скрия
от себе си и от света,
от мислите за теб,
за самолета, който отлетя
и те отнесе нанякъде...
има ли значение...
Не смея да се мръдна от прозореца,
да не прогоня образа последен, от деня.
Не смея да погледна през него,
да не би да видя теб...
Няма те, не си ти там.
Само покрив разкривен на къща
очертават щорите...
и сълзи на стъклото...
Твоите... отвън...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Костова Всички права запазени