Навън вали... мрачно...
Опитвам да се скрия
от себе си и от света,
от мислите за теб,
за самолета, който отлетя
и те отнесе нанякъде...
има ли значение...
Не смея да се мръдна от прозореца,
да не прогоня образа последен, от деня.
Не смея да погледна през него,
да не би да видя теб...
Няма те, не си ти там.
Само покрив разкривен на къща
очертават щорите...
и сълзи на стъклото...
Твоите... отвън...© Калина Костова All rights reserved.
Поздрави, Кали!