Sep 3, 2007, 10:31 AM

Тъжен ден

  Poetry
976 0 2
 

Навън вали... мрачно...

Опитвам да се скрия

от себе си и от света,

от мислите за теб,

за самолета, който отлетя

и те отнесе нанякъде...

има ли значение...

Не смея да се мръдна от прозореца,

да не прогоня образа последен, от деня.

Не смея да погледна през него,

да не би да видя теб...

Няма те, не си ти там.

Само покрив разкривен на къща

очертават щорите...

и сълзи на стъклото...

Твоите... отвън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...