Sep 3, 2007, 10:31 AM

Тъжен ден

  Poetry
977 0 2
 

Навън вали... мрачно...

Опитвам да се скрия

от себе си и от света,

от мислите за теб,

за самолета, който отлетя

и те отнесе нанякъде...

има ли значение...

Не смея да се мръдна от прозореца,

да не прогоня образа последен, от деня.

Не смея да погледна през него,

да не би да видя теб...

Няма те, не си ти там.

Само покрив разкривен на къща

очертават щорите...

и сълзи на стъклото...

Твоите... отвън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...