3 ago 2014, 22:46

Тъжен гларус

Poesía » De amor

790 0 6

Не мога да ти бъда лято
и тихия вечерен бриз,
една вълна неосъзната
във залив от звезди златист.

Не мога да съм слънчев порив
по кожата ти вдъхновен.
Не съм платно в сънуван полет
над синьото море роден.

Не мога да съм пясък парещ,
докоснал тихата ти гръд...
Ще бъда онзи тъжен гларус,
крещящ по земния ти път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valia1771 (Ивон)

Хареса ми много заради образния финал!

2014-08-07T16:48:19+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Благодаря ви, Анна,Таня, Лора, Чо,Краси!!! Стоплихте ме приятели!

2014-08-07T16:41:14+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Какво ти е? Защо си така отнесена?
Затвори прозореца!
Да не би в гларуса да съзираш познати черти?
Бъди предпазлива!
Може в мен да се преобрази…
Отвориш ли му…
Виж – идва пак,
но не е дошъл за трохи…

2014-08-05T22:15:48+03:00
oksimoron (Христов)

2014-08-04T22:09:21+03:00
Sevgimizi (Лора)

Разкошни метафори!Запленяваща красота!Докато четях, в главата ми изникнаха една след друга прелестни картини.Просто е вълшебно!Огромни поздравления!Много ми хареса и ме впечатли определено.Много чувствено, красиво, описателно, тъжно и нежно, някак много мило и силно едновременно! Браво!

"Не мога да съм слънчев порив
по кожата ти вдъхновен.
Не съм платно в сънуван полет
над синьото море роден."- превъзходна поезия!

2014-08-04T17:42:10+03:00