Aug 3, 2014, 10:46 PM

Тъжен гларус

Poetry » Love

787 0 6

Не мога да ти бъда лято
и тихия вечерен бриз,
една вълна неосъзната
във залив от звезди златист.

Не мога да съм слънчев порив
по кожата ти вдъхновен.
Не съм платно в сънуван полет
над синьото море роден.

Не мога да съм пясък парещ,
докоснал тихата ти гръд...
Ще бъда онзи тъжен гларус,
крещящ по земния ти път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Хареса ми много заради образния финал!

2014-08-07T16:48:19+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Благодаря ви, Анна,Таня, Лора, Чо,Краси!!! Стоплихте ме приятели!

2014-08-07T16:41:14+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Какво ти е? Защо си така отнесена?
Затвори прозореца!
Да не би в гларуса да съзираш познати черти?
Бъди предпазлива!
Може в мен да се преобрази…
Отвориш ли му…
Виж – идва пак,
но не е дошъл за трохи…

2014-08-05T22:15:48+03:00
oksimoron (Христов)

2014-08-04T22:09:21+03:00
Sevgimizi (Лора)

Разкошни метафори!Запленяваща красота!Докато четях, в главата ми изникнаха една след друга прелестни картини.Просто е вълшебно!Огромни поздравления!Много ми хареса и ме впечатли определено.Много чувствено, красиво, описателно, тъжно и нежно, някак много мило и силно едновременно! Браво!

"Не мога да съм слънчев порив
по кожата ти вдъхновен.
Не съм платно в сънуван полет
над синьото море роден."- превъзходна поезия!

2014-08-04T17:42:10+03:00