7 feb 2015, 8:47

Тъжен оптимизъм...

  Poesía » Otra
527 1 1

Тъжен оптимизъм...

 

Едно селце* във гордият Балкан,

в страни от Времето, самотно доживява

последните си дни във този неразбран,

объркан свят и тъне във забрава,

 

но тука нещо е останало от мен

и затова навярно все насам ме тегли...

Не вярвам аз да си отиваме съвсем

и тленността когато ни зажегли!...

 

Не е възможно: в нашият живот,

във който е предвиден даже ада,

да е объркан някакъв начален код

и туй, което сме били, да се разпада!...

 

29.05.2013.

Коста Качев                                                 

*родното ми село Плаково, В.Търновско

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...