7 feb 2015, 8:47

Тъжен оптимизъм...

  Poesía » Otra
523 1 1

Тъжен оптимизъм...

 

Едно селце* във гордият Балкан,

в страни от Времето, самотно доживява

последните си дни във този неразбран,

объркан свят и тъне във забрава,

 

но тука нещо е останало от мен

и затова навярно все насам ме тегли...

Не вярвам аз да си отиваме съвсем

и тленността когато ни зажегли!...

 

Не е възможно: в нашият живот,

във който е предвиден даже ада,

да е объркан някакъв начален код

и туй, което сме били, да се разпада!...

 

29.05.2013.

Коста Качев                                                 

*родното ми село Плаково, В.Търновско

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...