jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

7 февр. 2015 г., 08:47

Тъжен оптимизъм...

Поэзия » Другая

524 1 1

Тъжен оптимизъм...

Едно селце* във гордият Балкан,

в страни от Времето, самотно доживява

последните си дни във този неразбран,

объркан свят и тъне във забрава,

но тука нещо е останало от мен

и затова навярно все насам ме тегли...

Не вярвам аз да си отиваме съвсем

и тленността когато ни зажегли!...

Не е възможно: в нашият живот,

във който е предвиден даже ада,

да е объркан някакъв начален код

и туй, което сме били, да се разпада!...

29.05.2013.

Коста Качев

*родното ми село Плаково, В.Търновско

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬