Тъжен оптимизъм...
Тъжен оптимизъм...
Едно селце* във гордият Балкан,
в страни от Времето, самотно доживява
последните си дни във този неразбран,
объркан свят и тъне във забрава,
но тука нещо е останало от мен
и затова навярно все насам ме тегли...
Не вярвам аз да си отиваме съвсем
и тленността когато ни зажегли!...
Не е възможно: в нашият живот,
във който е предвиден даже ада,
да е объркан някакъв начален код
и туй, което сме били, да се разпада!...
29.05.2013.
Коста Качев
*родното ми село Плаково, В.Търновско
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
