Тъжен оптимизъм...
Едно селце* във гордият Балкан,
в страни от Времето, самотно доживява
последните си дни във този неразбран,
объркан свят и тъне във забрава,
но тука нещо е останало от мен
и затова навярно все насам ме тегли...
Не вярвам аз да си отиваме съвсем
и тленността когато ни зажегли!...
Не е възможно: в нашият живот,
във който е предвиден даже ада,
да е объркан някакъв начален код ...