Толкова е светла тъмнината.
Ласкаво ме гали пак студът.
Ти си тъжна, но сега тъгата
в тъжен водопад ще претворя.
Той избликва, времето пришпорва,
прелестен, създаден от мечти,
мойта мъка в миг се ококорва
и се къпе в буйните води.
Болката на тоя свят поели,
сливаме се нежно със нощта
и красиви, светли, чисти, смели
тихо се превръщаме в тъга...