Jul 5, 2011, 9:00 PM

Тъжен водопад

  Poetry » Love
585 0 1

Толкова е светла тъмнината.
Ласкаво ме гали пак студът.
Ти си тъжна, но сега тъгата
в тъжен водопад ще претворя.

Той избликва, времето пришпорва,
прелестен, създаден от мечти,
мойта мъка в миг се ококорва
и се къпе в буйните води.

Болката на тоя свят поели,
сливаме се нежно със нощта
и красиви, светли, чисти, смели
тихо се превръщаме в тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...