5.07.2011 г., 21:00

Тъжен водопад

586 0 1

Толкова е светла тъмнината.
Ласкаво ме гали пак студът.
Ти си тъжна, но сега тъгата
в тъжен водопад ще претворя.

Той избликва, времето пришпорва,
прелестен, създаден от мечти,
мойта мъка в миг се ококорва
и се къпе в буйните води.

Болката на тоя свят поели,
сливаме се нежно със нощта
и красиви, светли, чисти, смели
тихо се превръщаме в тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...